Българското общество двайсет години живееше в дълбок блажен сън. За съжаление, събуждането днес се случва с кръв и насилие, с цигански клетви и песен на мюезин. И обещава да се задълбочи...

България се гордееше с определението „остров на стабилността на Балканите” докато у съседите се водеше кръвопролитна етническа война. Българите се самоопределяха като толерантни, докато в Европа алармираха от опасността от радикализиране на исляма.

Българите гостоприемно отваряха вратите си за палестинци, кюрди, чеченци, етиопци, суданци и всякаква измет, определяйки ги за „бежанци” и им осигуряваха държавна (от джоба на данакоплатеца) издръжка и условия на живот, понякога непосилни за обикновено българско семейство.

Българските политици бяха спокойни – докато ромски лидери като Тома Томов, Цветелин Кънчев и другари са близо до хранилките, докато циганите получават помощите си за петнайсетте чавета, докато не си плащат тока, водата, докато катуните им никнат там, където им хареса, докато могат да крадат, да експлоатират децата си – проблем няма.

Българските политици (събирателно име за негодниците, които ни управляват един след друг) си мислиха, че щом допуснаха една крадлива, порочна, корумпирана, но сравнително цивилизована партия на етническа основа да присъства неизменно във властта, то етническият мир е гарантиран и страната е имунизирана срещу забрадки и бурки, гръмогласни молли и паметници на турския воин-освободител.

Да, ама не, казваше колегата Бочаров.

Нещата си се случват, докато ние блажено похърквайки се обръщаме от лява на дясна кълка.

И все по-често безпомощни българи са обект на агресия от страна на безнаказани цигани, и все по-често цигани са обект на справедливия гняв на дълго търпелите набезите им българи.

Група младежи – определени като неофашисти, биха група правозащитници, тръгнали да бранят правата на т.нар. бежанци. Постъпка, достойна за презрение и справедливо наказание според закона. Но на какво се дължи тази омраза. Нито биячите са неофашисти – горките, освен външните „полови” белези на фашизма като свастики, орли с разперени крила и идиотски вдигната в нацистки поздрав ръка, едва ли са прочели една страница от теоретиците на тази античовешка идеология. А за да изповядваш нещо, трябва да го познаваш. Същото – и когато го ненавиждаш. Нито правозащитниците са правозащитници – чие право защитаваш на територията на суверенна държава: на тези псевдорепресирани бежанци, всеки от които си има родина, там да си ги защитават.

Българската толерантност роди братя Юзеирови, докара ни до там, че ходжата на площадите звучи по-гръмко от нашенска чалгия, българското безхаберие роди претенциите за снимки за лични документи със забрадки. И то във време, когато половин Европа се изправи срещу явната демонстрация символите на исляма.

Е, кой ни е виновен? И до къде ще стигнем? Това са само въпросите. Отговорите предстоят. Надявам се, да не са страшни.