Евгени Колев
Лято. Мараня. Всичко е изпаднало в летаргия и отпускарска нега. Я под чадъра за 5 лева на плажа с ледено мохито в ръка, я до блатясалото полупресъхнало шадраванче в краен столичен квартал с безбандеролен топъл облак-менте в пластмасова чашка.
Дори МВР май няма сили да завърти камерите на поредния зрелищен екшън с барети. И се захвана с по-малко ефектната, но пък безкрайно по-полезна дейност да укротява магистралните джигити и на практика да спасява човешки животи.
Но на Министъра-на-Всичко-в-Държавата Цветанов тази благородна полицейска дейност му не стига. И отведнъж августовски прегърна девизата на корифеите на социалистическо-реалистичната поезия „Нито ден без ред!".
Разумно. Защото току виж, докато подтичква по хлад по алеите край плажа в компанията на барда на хората под пагон Веселин Маринов и под зоркия поглед на костюмираните си гардове, добрата стара Европа забравила за колосалните успехи на Цветановото ведомство. Което пък от своя страна е първа севда на премиера - факт, неподлежащ на пренебрегване.
И се зае Цветанов да преброи черните джипове, пълните мъже с бръснати глави и тъмни костюми и да доложи пред авторитетния британски „Файненшъл Таймс", че това уродливо явление на проточилия се преход е изчезнало от центъра на София, а после и от други градове.
Идентифицирахме, информира британците министърът, почти 200 криминални групи. И за да не останат читателите от мъгливия Албион с впечатлението, с което живеят повечето българи - че МВР си е един чист регистратор на състоянието на престъпността - добавя с подобаваща за силовия му пост строгост: „...и се борим срещу тях".
Това, че голяма част от босовете на подземния свят бяха изпратени от колоните джипове и от същите тези гологлави едри момчета с тъмни (в този случай напълно оправдано) костюми в „място тихо, място покойно, дето няма скръб и печал" след доста ненавременна среща със смъртта, като че ли убягва на господаря на къщата с лъва на „6-и септември" 29.
И че ведомството му, освен да потрива ръце доволно - една грижа по-малко, все пак има задача да „идентифицира", залавя и предава на прокуратурата и съда извършителите на поръчковите убийства. Когато падне поредният „знаков" труп на софийска улица, вестниците и у нас, и оттатък пълнят първите страници. Напоследък не им се е налагало да продължат темата с осъдителната присъда за убийците (екшън арестите не са в сметката).
Цветанов е толкова зает да изпрати поредното положително послание към Европа, че пропуска: там трева не пасат и са напълно наясно, че тези, които през преходните години започваха от кражбите на автомобили, рекета, силовото застраховане, контрабандата на акцизни стоки и успяха да избегнат куршума на килърите, да се освободят по един или друг начин от конкуренцията, днес държат ключови икономически лостове в страната.
Че бизнесът им е легален и стабилен, че имат влияние в политическите и бизнес средите, дърпат конците на местните власти, не се притесняват да посочват верния път на полицията, да кадруват в съдебната система, гледат на еврофондовете като на лични капитали. И засега са недосегаеми.
А, и нямат нужда от кохорти черни джипове с дебеловрати мъжаги в тях.
Цветанов се надява, че британците ще се впечатлят от цифри и щедро им ги поднася: повече от 150 предполагаеми членове на мафиотски групировки, казва, били в ареста, други 600 се наблюдавали отблизо.
Висящ остава въпросът - що е това предполагаем член на мафиотска групировка и МВР боб (да не се чете: БОП) ли хвърля за тези предположения. И друго - 150 в ареста?
А в бройката попадат ли хората, които за донякъде болезненото си участие като статисти в клиповете на MVR Pictures бяха наградени с максимум тридневна почивка зад решетките и освободени със смехотворни мерки за неотклонение.
Престъпността по високите етажи е болна тема за Европа и дясната ръка на Бойко Борисов вади от левия си ръкав два коза: екс премиерът Станишев бил обвинен, че затрил класифицирани документи, Доган щял да бъде изправен на съд за присвояване.
Това, че младият лидер на старата партия бе оправдан за немърливото си отношение към държавните секрети, министър Цветанов небрежно изпуска. И че когато става дума за търсене на отговорност на Ахмед Демир Доган за каквото и да било, „ще"-формата е най-правилна: бъдеще недочакано.
Дори британската преса не остана пожалена от сълзите на Цветанов. И тук той се жали от тази същата нереформирана съдебна система и „оплетените в корупция съдии", които вече втръснаха на целокупния народ.
Всички знаем - мърша има, въпросът е дали остана стадо. Но от друга страна, когато обвиняваш човек или група лица във финансово престъпление, например, а пред съда подкрепиш обвинителната си теза само със свидетелски показания, без нито един финансов документ, съдията трябва не само да е добре реформиран, но и малоумен, за да приеме такова доказателство за достатъчно. Не за присъда, за мярка за неотклонение.
Благотворно е подействал на Цветанов чистият морски въздух, лекият крос в съпровод на мелодичния свински тръст на Веско Маринов. Добре се е сетил да затапи кухината между последния леко положителен евродоклад, поредната съсипана в съдебна зала спецакция срещу предварително посочените за организираната група „Килърите" и началото на новия сезон за „идентифициране", просване на пода и закопчаване на следващите от списъка на „наблюдаваните отблизо".
Думите на министъра наистина галят българското ухо: върви си средностатистическият българин по потник, бермуди и джапанки насред „Витошка", окрилен, успокоен и като мантра повтаря „Мутри няма, джипове няма..." И току му просветне: „Ама що е пълно с мутреси тогава?" Навремето Москва не вярваше на сълзи (като замирише на газ, става ясно че не се е променила). В Лондон и да ревеш, и да не ревеш, файда няма: вали. В Брюксел са ни свикнали, ако не се сетят да ни похвалят, сами ще си се хвалим. До гуша да сме в калта - пак.
А Цветанов вместо да води статистика на прическите, возилата, килограмите и костюмите на оперативно интересните лица, по-добре да си стегне разследващия апарат. И за Борис Велчев няма да е лошо.
Да не влизат в съдебна зала с доказателствени материали, които превръщат започналите като холивудски екшън операции в комедии на Бурвил.
Да не излизат с традиционно българското: „Кой ми с... в гащите?!", а да последват съвета на вездесъщия премиер и да си почистят собствените къщички.
Да доведат поне едно дело до осъдителна присъда: може за убийство, може за отвличане, може за корупция, дори на контрабанда в особено големи размери ще кандисаме.
А тогава все ще се намери барем една циганка да ни похвали...
Страничка за странници
Особености на съвременното съществуване
