Евгени КОЛЕВ

Не се изисква особена гениалност за да прозреш, че в българското ляво пространство нещата не вървят. Кризата в БСП е породена не толкова от тежкото поражение на парламентарните избори, колкото от предходните години, когато тя бе на власт.

Голяма част от членовете и симпатизантите на партията не успяха да преглътнат компромиса наречен Тройна коалиция. Други не се примириха с вътрешнопартийните схватки на „Позитано” 20. Съмненията за нечиста политика и икономически далавери подсилиха недоволството на лявонастроените избиратели.

И макар че Бойко Борисов и ГЕРБ словоблудстваха с дясно центристка реторика в предизборната кампания, всъщност те бяха припознати от час от традиционно гласуващите ляво.

Ферментационните процеси в БСП се подсилват от силното желание на определени фигури в партията да следват лозунга „Вся власть Советам!” Създаването на по-леви и по-десни проекти и групировки обаче не помага за оцеляването (а говорим за политическо оцеляване, колкото неизбежно, толкова и проблематично). През годините редица личности – с авторитет и влияние – се мъчиха да преструктурират вътрешнопартийното пространство. Което само ги изтика на втори план в политическия живот. С не особена популярност се ползват и смятаните за силни основни играчи.

През повече от стогодишната си история Българската социалистическа партия е преживяла много кризи. Винаги обаче е успявала да излезе от тях.

Какви са стъпките? На първо място – да се възползва от предоставения от волята на избирателя шанс да поседи в опозиция. Това винаги й е действало отрезвяващо (виж 1997). На второ – да обърне гръб на хората, които искат да изземат левия проект от БСП – и да го трансформират в нещо вътре в партията, или извън нея. Досега подобни опити са свършвали с мъртво родени формацийки, претендиращи да са изразители на волята на левия българин. Тук визирам и другаря Александър Томов, макар че помним, а и тепърва ще чуваме имена на други партийни строители.

Деветмесечното управление на ГЕРБ дава уникалната възможност на БСП да се превърне в конструктивна парламентарна опозиция, да възвърне доверието на своите симпатизанти. Още повече че друга алтернатива на сега управляващите няма.

Много пъти партията е била отписвана. От врагове и приятели. Но БСП има бъдеще в съвременния политически живот.  И то може да бъде далеч по достойно от изминалите няколко години.

Респект за поста. но не споделям мнението ти,че БСП има бъдеще.Напротив аз от сърце се надявам тази партия просто да изчезне и никой никога да не се сеща за нея.Малко вероятно е това,но все пак се надявам :)
Искам да те попитам нещо? (забравяме за другите партии,понеже постингът ти е за БСП ) , Наистина ли мислиш,че на Първанов,Станишев,Румен Овчаров,Румен Петков,Татяна Дончева и др субекти бивши или настоящи от БСП ,им пука за теб,за мен или въобще за някой друг освен тях самите ? :)
Социализмът,Комунизмът като идея 100% са били нещо хубаво,в полза на народа,но мислиш ли,че хората претендиращи ,че изповядват техните ценности,наистина работят според тях или за лична облага?
Аз не мисля така,мнението ми за БСП се припокрива с това и за другите партии..
Лек Ден

Вярно е,че идеите са добри, но и тия които се заемат с осъществяването им трябва да го правят добросъвестно. Трябва и малко идеализъм. Комунизмът е единствения досега социален проект, който е успял да разчупи клетката на либералните модели и макар в доста извратен и примитивен вид успя да покаже, че има и друг вариант на обществено устройство, в което човека живее сигурно и спокойно. Разбира се вторият опит трябва да бъде много по-добре подготвен, да се прави с много ум и набран опит, да не се отрича нищо ценно от консерватизма и либерализма изобщо да се постъпва с много разум. Тогава хората ще повярват и ще помагат с удоволствие. Аз съм сигурен, че това е неизбежно, защото капитализма е вече доста износен и не дава необходимите решения.